Водата не е просто търговски продукт, а общо благо и ограничен ресурс, който трябва да се опазва и използва по устойчив начин както по отношение на качеството, така и на количеството. Тя обаче е изложена на натиск поради множество различни употреби от различни сектори, като например селското стопанство, туризма, транспорта и енергетиката. През 2012 r. Комисията постави началото на Плана за опазване на водните ресурси на Европа , дългосрочна стратегия, която има за цел да се гарантира наличието на достатъчно добро качество на водите за всички законни нужди чрез по-добро прилагане на текущата политика на ЕС в областта на водите, интегриране на целите на политиката за водите в други области на политиката и преодоляване на пропуските в действащата рамка. В плана за водните ресурси се предвижда установяване от държавите членки на сметки за водата и цели за водна ефективност, както и разработване на стандарти на ЕС за повторно използване на водата.
Морската среда и нейните екосистеми обаче все още са подложени на натиска и въздействието на редица дейности, извършвани от човека, като например риболов, смущения на морското дъно, замърсяване или глобалното затопляне. В отговор на това ЕС прие Рамковата директива за морска стратегия (РДМС), в която е предвидена цялостна политика за опазване на морската среда в Европа, като същевременно се дава възможност за устойчивото използване на морските продукти и услуги.РДМС е в сила от 2008 г. насам. Тя изисква от държавите членки да разработят национални морски стратегии, с които до 2020 г. да бъде постигнато добро състояние на околната среда, или да поддържат такова състояние в зоните, в които то вече е налице. Директивата се изпълнява в шестгодишен цикъл с три основни етапа:
- През 2012 г. и 2018 г. държавите членки трябваше да докладват за състоянието на своите морски води и да си поставят цели за постигане на добро състояние на околната среда въз основа на единадесетте дескриптора (цели), посочени в РДМС, които обхващат здравето на екосистемите и натиска и въздействието, оказвани от човека върху тях .
- През 2014 г. държавите членки трябваше да разработят програми за мониторинг с цел събиране на данни, необходими за оценката на напредъка в постигането на добро състояние на околната среда и реализирането на целите.
- През 2016 г. държавите членки трябваше да разработят програми от мерки, които да им помогнат да осъществят своите цели, а през 2018 г.
С приемането на РДМС стана ясно, че ЕС се нуждае от:
а) всеобхватно екосистемно управление на морската среда и
б) преминаване от опазване само на ограничен брой приоритетни местообитания и видове към опазването на цялата морска екосистема.
По някои теми и за някои региони обаче данните и знанията за морската среда бяха (и все още са) оскъдни. В тази връзка с РДМС се създаде хармонизирана правна рамка за сигурни непрекъснати подобрения в събирането на данни. По-специално с РДМС се насърчи разработването на всеобхватни морски програми за мониторинг в рамките на националните морски стратегии. Целта на тези програми за мониторинг е да се определи състоянието на морската среда, постигането на екологичните цели и ефективността на мерките (SWD(2020) 60).
Въз основа на РДМС бяха проведени инициативи за приложни изследвания, с които беше осигурена важна информация за експертите, ръководителите и създателите на политики. Някои от тези инициативи бяха насочени към оценка на морските отпадъци и подводния шум — две теми, по които имаше доста неясноти преди влизането на РДМС в сила. Въз основа на мониторинга и натрупаните знания относно морските отпадъци съгласно РДМС ЕС прие ново законодателство за ограничаване на пластмасовите продукти за еднократна употреба и на изгубените риболовни уреди, които представляват около 70 % от всички отпадъци по плажовете. РДМС беше стимул за извършването на мониторингови проучвания на подводния шум и за създаването на редица регистри за импулсен подводен шум. Освен това анализирането на морското дъно, както и на цели хранителни мрежи, са нови подходи, които до голяма степен се определят от изискванията на РДМС
а) всеобхватно екосистемно управление на морската среда и
б) преминаване от опазване само на ограничен брой приоритетни местообитания и видове към опазването на цялата морска екосистема.
По някои теми и за някои региони обаче данните и знанията за морската среда бяха (и все още са) оскъдни. В тази връзка с РДМС се създаде хармонизирана правна рамка за сигурни непрекъснати подобрения в събирането на данни. По-специално с РДМС се насърчи разработването на всеобхватни морски програми за мониторинг в рамките на националните морски стратегии. Целта на тези програми за мониторинг е да се определи състоянието на морската среда, постигането на екологичните цели и ефективността на мерките (SWD(2020) 60).
Въз основа на РДМС бяха проведени инициативи за приложни изследвания, с които беше осигурена важна информация за експертите, ръководителите и създателите на политики. Някои от тези инициативи бяха насочени към оценка на морските отпадъци и подводния шум — две теми, по които имаше доста неясноти преди влизането на РДМС в сила. Въз основа на мониторинга и натрупаните знания относно морските отпадъци съгласно РДМС ЕС прие ново законодателство за ограничаване на пластмасовите продукти за еднократна употреба и на изгубените риболовни уреди, които представляват около 70 % от всички отпадъци по плажовете. РДМС беше стимул за извършването на мониторингови проучвания на подводния шум и за създаването на редица регистри за импулсен подводен шум. Освен това анализирането на морското дъно, както и на цели хранителни мрежи, са нови подходи, които до голяма степен се определят от изискванията на РДМС
Цел 14 има няколко основни подцели, а именно:
- До 2025 г. предотвратяване и значително намаляване на морското замърсяване от всякакъв вид, по-специално от наземни източници, в т.ч. морските отломки и биогенното замърсяване.
- До 2020 г. устойчиво управление и защита на морските и крайбрежните екосистеми за избягване на значителни неблагоприятни въздействия, включително чрез засилване на тяхната устойчивост, и предприемане на действия за тяхното възстановяване с цел постигане на здрави и продуктивни океани.
- Минимизиране и справяне с въздействията на повишаването на киселинността на океаните, включително чрез засилено научно сътрудничество на всички нива.
- До 2020 ефективно регулиране на улова и прекратяване на прекомерния риболов, незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и разрушителните риболовни практики и прилагане на научно обосновани планове за управление, с цел възстановяване на рибните запаси във възможно най-кратки срокове, поне до нива, които могат да произвеждат максимално устойчив добив, съгласно техните биологични характеристики.
- До 2020 г. съхранение на поне 10 % от крайбрежните и морските зони, в съответствие с националното и международното право и на основата на най-добрата налична научна информация.
- До 2020 г. забрана на някои форми на субсидии на рибарството, които допринасят за свръхкапацитет и прекомерен улов, премахване на субсидии, които допринасят за незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов и въздържане от въвеждане на нови такива субсидии, признавайки че целесъобразното и ефективно специално и диференцирано третиране на развиващите се и най-слабо развитите страни трябва да е интегрална част от преговорите по рибните субсидии на Световната търговска организация.
- До 2030 г. повишаване на икономическите ползи за малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави от устойчивото използване на морските ресурси, включително чрез устойчиво управление на рибарството, аквакултурите и туризма.
- Повишаване на научните знания, изследователския капацитет и трансфера на морски технологии, вземайки предвид Критериите и насоките за трансфер на морски технологии на Междуправителствената океанографска комисия, с цел подобряване на здравето на океаните и увеличаване на приноса на морското биоразнообразие за развитието на развиващите се държави, по-специално малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави.
- Осигуряване на достъп на дребни традиционни рибари до морските ресурси и пазари
- Повишаване на опазването и устойчивото използване на океаните и техните ресурси чрез прилагане на международното право, както е регламентирано в Конвенцията на ООН относно морското право, която представлява правната рамка за съхранение и устойчиво използване на океаните и техните ресурси, както се припомня в Параграф 158 на Бъдещето, което искаме.